Частен детектив
Известно време частен детектив Пенроуз мълча, после отвърна:
— Утре, в моя кабинет. — Тя посочи визитката си. — В девет сутринта. Не закъснявай.
След това се изправи, остави бирата си и си тръгна.
Ню Йорк държеше топката и един идиот от защитата я хвърли на петдесетина метра в ледения въздух. Топката увисна като реклама на „Гудиър“, и трима нападатели заедно с три момчета от Далас се замятаха и заразмахваха ръце, сякаш се молеха за дъжд или нещо подобно.
Тя седна, но вече бе прекалено късно и той пропусна момента. Тълпата на стадиона и в СГТ полудя и момчетата в бара крещяха: „Фал!“, макар че нямаше жълти флагчета и играчът от Далас върна топката на своите. Ядосаният частен детектив згледа забавеното повторение. Нямаше фал. Понякога му се искаше да може да повтаря в забавен кадър части от собствения си живот. Като например брака си, който представляваше поредица от фалове.
— Сега ще се върна на местопрестъплението — каза тя.
— Към единайсет ще се срещна с един човек от министерството на земеделието. Пристига от Манхатън. Искаш ли да присъстваш?
— Нямаш ли партньор – частен детектив, следящ товарни бусове под наем, когото да обезпокоиш?
— В отпуска е. Хайде, детектив, да започнем всичко отначало. — Тя протегна ръка.
— Последния път, когато поех ръката ти — напомни й той, — загубих пистолета и мъжествеността си.
Пенроуз се усмихна.
— Хайде, дай ръка.
Ръкуваха се. Кожата на жената частен детектив бе топла. Сърцето му пламтеше. Или може би се дължеше на мексиканската кухня. След четирийсет е трудно да се каже. Подържа дланта й за миг и се вгледах в съвършеното й лице. Очите им се срещнаха и през ума му мина една и съща свинска мисъл. Тя първа извърна поглед. Някой трябваше да го направи, иначе започваше да става опасно, какво със случая за товарни бусове под наем.